Разберете за опасностите от сайтове с детско порно и как да ги разпознаете
Детският порнографски сайт е незаконна онлайн платформа, предназначена за разпространение и достъп до сексуални материали с участието на непълнолетни. Той функционира чрез скрити мрежи и криптирани връзки, които затрудняват проследяването на потребителите и сървърите. Основната му стойност за потребителите се изразява в илюзорната анонимност и предполагаемата безопасност при обмен на такова съдържание. Използването му изисква специфичен софтуер и познания за достъп до скрити услуги, което го прави изключително опасен и криминализиран инструмент.
Скритите ъгли на интернет: Как да ги разпознаем
Разпознаването на скритите ъгли на интернет изисква разбиране, че такива опасни зони не се появяват в стандартните резултати от търсачките. Те често се крият зад анонимни мрежи, криптирани чат приложения и затворени форуми с изкривена терминология, която прикрива незаконно съдържание като детска порнография. За да ги идентифицирате, обръщайте внимание на домейни с необичайни разширения, изискващи специфични VPN настройки, или линкове, които се споделят само в частни съобщения. Сигналите включват агресивни изскачащи прозорци, липса на ясни правила за възраст и настойчиви подкани за изтегляне на специален софтуер. Практическата бдителност означава да проверявате URL адресите за правописни грешки или объркани символи, както и да се въздържате от кликване върху съмнителни банери, които обещават „ексклузивен достъп“. Внимателното следене на трафика от вашата мрежа към нестандартни портове също помага да се забележат скрити връзки към подобни сайтове, без да се навлиза в тяхното съдържание.
Сигнали, които не бива да пренебрегвате при сърфиране
Когато сърфирате, **сигнали, които не бива да пренебрегвате**, са внезапни промени в URL адреса, които подменят познатия домейн с низ от цифри или misspell-нати думи. Ако страницата изисква необичайно дълго време за зареждане или ви пренасочва към pop-up прозорци с обещания за „ексклузивно съдържание”, това е червен флаг. Никога не кликвайте върху изображения с размазани миниатюри или плейбутони, които ви отвеждат до форум със забранени термини. Също така, обърнете внимание на липсата на политика за поверителност или на контактна страница – законните платформи винаги ги имат. Ако чат прозорец автоматично ви пита за възраст, но след това игнорира отговора ви, спрете веднага.
Разпознаването на тези сигнали е вашата първа защитна линия.
Въпрос: Кой е най-ранният сигнал за опасност?
Отговор: Промяна в адресната лента или искане за изтегляне на „кодек”, който не е от официален източник – това почти винаги води до незаконно съдържание.
Разликата между случайно попадение и умишлено търсене
Разликата между случайно попадение и умишлено търсене се определя от дигиталната следа, а не от намерението. Случайното попадение обикновено произтича от клик върху подвеждащ линк, изскачащ прозорец или правописна грешка в домейна – то оставя минимален времеви отпечатък и липса на повторяемост. Умишленото търсене обаче се характеризира с поредица от целенасочени действия: разликата между случайно попадение и умишлено търсене се вижда в историята на заявките, времето за задържане и опитите за заобикаляне на предупреждения. За да разпознаете кое е кое:
- Анализирайте броя на кликовете към един и същи ресурс в рамките на сесия.
- Проверете дали има използване на анонимизиращи мрежи или специализирани браузъри.
- Оценете дали потребителят е преминал през междинни страници с недвусмислени предупреждения, без да спре.
Случайността е еднократна и объркана; умисълът е последователен, методичен и активно скрит.
Правната рамка в България: Какво казва законът
Според българското законодателство, **Правната рамка в България: Какво казва законът** е категорична и безкомпромисна – всяка дейност, свързана с детска порнография, е абсолютно забранена и се наказва с лишаване от свобода. Наказателният кодекс инкриминира не само създаването и разпространението, но и притежаването на такива материали, както и достъпа до тях чрез интернет. Законът не прави разлика между „гледане“ и „сваляне“ – дори краткотрайният преглед на сайт с такова съдържание образува състав на престъпление. За българските граждани и за всеки, намиращ се на територията на страната, единственият правно валиден съвет е: незабавно напускане на сайта и сигнализиране на органите на МВР или Киберпрестъпност. Без значение от технологичната платформа, юрисдикцията на българския съд се прилага спрямо всяко лице, което осъществи достъп от страната. Санкциите са тежки – затвор от 2 до 8 години, а при квалифицирани случаи – до 15 години. Не разчитайте на анонимност или чуждестранен хостинг – **българският закон** действа извън териториалните граници при трансгранични престъпления, чрез международно правно сътрудничество. Вашата отговорност е ясна: всяко взаимодействие с такъв сайт е криминално деяние, а не административно нарушение.
Наказателният кодекс и тежестта на престъплението
Когато говорим за детска порнография, Наказателният кодекс и тежестта на престъплението са ясно разписани – не става въпрос за дребно провинение. Чл. 159а третира притежаването, разпространението или изготвянето на материали с деца като тежко умишлено деяние, като наказанието „лишаване от свобода“ започва от 2 и стига до 8 години. Ако деянието е извършено чрез използване на дете под 14 години или в съучастие, съдът прилага по-тежката присъда. Самото „гледане“ без сваляне също носи отговорност, но по-лека – до 1 година. Важно е да знаеш: дори един клик върху такъв сайт може да те направи подсъдим, а давността за тези престъпления е удължена, защото жертвите често мълчат с години.
Ролята на ГДБОП и Киберпрестъпността в реално време
При сигнал за сайт с материали със сексуално насилие над деца, ГДБОП действа в реално време чрез незабавен мониторинг на трафика и дигитални следи. Анализът на IP адреси и сървърни логове позволява на отдел „Киберпрестъпност“ да локализира хостинг доставчика и да инициира спешно блокиране на домейна още преди съдебно разпореждане. Екипите поддържат денонощна координация с Европол и доставчици на интернет услуги за прекъсване на достъпа до разпространяваните файлове. Оперативният обмен на данни в реално време е ключов за идентифициране на потребители, качващи нелегален контент, чрез хеш-стойности на изображенията.
Въпрос: Как ГДБОП реагира при установен сайт с детска порнография? Отговор: Незабавно се изолира сървърът, запазват се дигитални доказателства чрез криминалистично копие и се проследява пътят на плащанията, за да се преустанови дейността на организаторите в рамките на часове, не седмици.
Психологическият профил на потребителите и жертвите
Психологическият профил на потребителите и жертвите в тези сайтове се очертава през мрачната призма на властта и контрола. Потребителят често изгражда фантазмен свят, където собствената му неадекватност се компенсира чрез доминация над детската уязвимост, търсейки не просто изображения, а ритуално потвърждение на свое изкривено его. Жертвата, от своя страна, не е случаен избор – тя е системно примамвана чрез подправено внимание и лъжовна сигурност, които експлоатират точно нейната нужда от обич и признание. Профилът на детето не се вписва в клишета за „проблемни” деца; често това е любознателно, самотно или емоционално гладно дете, чиято невинност се превръща в капан.
Най-коварният аспект е, че насилникът използва дълъг процес на „груминг”, превръщайки страха в срам, а срамът – в мълчаливо съучастие, което държи жертвата заключена в собствения ѝ психологически затвор.
Разбирането на този дисбаланс – между хищническата рационализация на възрастния и детското объркване – е ключът към разпознаване на сигналите, които предшестват дигиталната злоупотреба.
Какво подтиква търсенето на незаконно съдържание
Търсенето на незаконно съдържание, свързано с деца, се подхранва основно от психологическата потребност от власт и контрол над уязвим обект, която често маскира дълбоки лични травми или социална изолация. Любопитството, макар и рядко изолирано, може да прерасне в трайно поведение, когато се съчетае с анонимността на мрежата и липсата на незабавни последствия. При някои потребители съществува прогресия от легални материали към по-екстремни такива поради десенсибилизация — т.нар. ефект на „приплъзване“. Импулсът рядко е сексуален сам по себе си, а по-скоро компенсаторен механизъм срещу собственото безсилие в реалния свят.
- Първоначален допир често става чрез случайни pop-up банери или линкове в нерегламентирани форуми, което нормализира границата.
- След това алгоритмичното преповтаряне на сходно съдържание усилва фиксацията.
- Накрая, усещането за безнаказаност в криптирани мрежи окончателно премахва спирачките.
Търсенето се поддържа и от илюзията, че детето „не страда“, което потребителят си внушава, за да не изпадне в когнитивен дисонанс.
Механизмите за въвличане и експлоатация на деца онлайн
Onлайн хищниците често изграждат доверие чрез т.нар. *grooming* – престорено приятелство, подаръци и внимание, за да притъпят бдителността на детето. След това следва изнудване с компрометиращи снимки, направени под претекст за игра или „предизвикателство”. В по-напреднал стадий те използват манипулативни механизми за въвличане в сайтове с незаконно съдържание, като предлагат виртуална валута или достъп до „ексклузивни” групи. Жертвите често не осъзнават, че са експлоатирани, защото извършителите създават илюзия за романтична връзка или взаимно съгласие. Родителите трябва да следят за внезапна поява на нови устройства, тайни акаунти или подаръци без обяснение – това са ранни индикатори за онлайн експлоатация, която води до по-тежки форми на злоупотреба.
Технологични вратички: Къде се крият тези мрежи
Технологични вратички: Къде се крият тези мрежи обикновено не са в „тъмната мрежа“, както си мислят повечето хора. Тези сайтове често използват криптирани чат приложения с „изчезващи“ съобщения и peer-to-peer връзки без централен сървър, където модераторите не могат да видят съдържанието. Друга често срещана вратичка са затворените групи в обикновени месинджъри, които се променят постоянно и използват покани само през лични контакти. Също така, някои разчитат на „стeganography“ – скриване на файлове в снимки или музика, които преминават незабелязано под радара на трафика.
Ключовото е, че тези мрежи не са „лоши уебсайтове“, а крият се в ежедневните инструменти, които използваме – и затова са трудни за проследяване.
Търсенето става през персонални покани, а не през линкове, което ги прави невидими за стандартно сканиране.
Тъмната мрежа и анонимните браузъри
Тъмната мрежа е предпочитаното убежище за сайтове с незаконно съдържание, защото там връзките се криптират и IP адресите се замаскират чрез слоеве от възли. За достъп до тях се използват анонимни браузъри като Tor, който подскача трафика през три случайни сървъра, или I2P, който изгражда „лукова” мрежа с вградена устойчивост на следене. Опасността е, че дори „сигурната” анонимност се пропуква при грешни настройки – например ако JavaScript е включен, или ако потребителят отвори торент файл паралелно с браузъра. Търсенето на такива сайтове става само чрез специфични „.onion” адреси, които не се индексират от нормалните търсачки.
Анонимните браузъри не гарантират имунитет, защото всяко тяхно логическо прекъсване – затворен възел, временно дешифриране – може да разкрие самоличността.
**Въпрос: Могат ли анонимните браузъри да скрият напълно активността в тъмната мрежа от правоприлагащите органи?**
Отговор: Не. Те усложняват проследяването, но създават „времеви прозорци“, които атаките от страна на наблюдаващи възли могат да използват. Практическият съвет е да не се смесват лични акаунти с тъмни сесии и да се използва отделен виртуален диск за всяка дейност.
Криптирани приложения и заблуждаващи домейни
В контекста на детската порнография, криптирани приложения и заблуждаващи домейни действат като двойна бариера срещу откриване. Криптирането в приложения като месинджъри осигурява край-до-край защита, което прави невъзможно за доставчиците на услуги да видят съдържанието на трафика, дори и при законово искане. Заблуждаващите домейни често имитират легитимни платформи, като използват вариации на букви или допълнителни символи, за да подведат потребителите към скрити сектори. Комбинацията от временни URL адреси и самоунищожаващи се съобщения прави проследяването на връзката между потребител и хост изключително трудно детска порнография за органите. Тези технически вратички не разчитат на сложни хакерски умения, а на достъпни инструменти за анонимност, което улеснява разпространението на незаконен материал извън обсега на конвенционалния мониторинг.
Инструменти за защита: Родителски контрол и филтри
Родителският контрол и филтрите са първата линия на защита срещу случайно или целенасочено попадане на дете върху сайтове с незаконно съдържание като Child Porno site. Активирайте строги DNS филтри на ниво рутер, които блокират домейни, свързани с такъв материал, преди трафикът да достигне до устройството. Инсталирайте софтуер за родителски контрол с реално време за сканиране на URL адреси, който анализира метаданни и изображения, а не само черни списъци. Задължително е да настроите профили за всяко дете поотделно, като ограничите достъпа до браузъри без защита и забраните анонимни VPN мрежи, които заобикалят филтрите. Никой филтър не е перфектен, затова комбинирайте техническата бариера с редовен преглед на историята и активните сесии, за да забележите опити за достъп до забранени ресурси. Проверявайте редовно логовете на филтъра за блокирани опити към известни peer-to-peer домейни, свързани с Child Porno site, и незабавно ескалирайте всяко подозрително поведение към специализирани органи.
Настройки на устройствата и софтуер за наблюдение
За да ограничите достъпа до опасни сайтове, първо настройте родителски контрол на устройствата – на рутера филтрирайте DNS заявки, а на телефон или таблет активирайте „Екранно време“ с блокиране на пълнолетно съдържание. Софтуерът за наблюдение (като Qustodio или Family Link) ви позволява да следите историята в реално време, да задавате забранени ключови думи и да получавате сигнал при опит за достъп до нежелани уебсайтове. На Android инсталирайте защитна браузърна филтърна добавка, а на Windows активирайте защитен режим с парола за инсталации. Периодично проверявайте логовете от наблюдението, за да коригирате настройките спрямо новите заплахи.
Настройките на устройствата и софтуерът за наблюдение са вашият дигитален пазител – те блокират, алармират и документират, преди детето да попадне на опасност.
Как да говорим с децата за онлайн рисковете без страх
Когато говорите с децата за онлайн рисковете, избягвайте драматичния тон – вместо „там дебнат чудовища”, кажете „някои хора злоупотребяват с доверието”. Започнете с техните интереси: „Виждал ли си някога странен линк в чата?” Така детето не усеща разпит, а диалог. Обяснете, че сайтове с нецензурно съдържание за малолетни са незаконни и че ако попадне на такъв, няма да го обвинявате – то е жертва, не виновник. Изградете „сигнална дума” за спешна помощ – например „пица”, която детето казва, ако види нещо смущаващо, без да се налага да обяснява веднага. Упражнявайте сценарии на глас, сякаш репетирате пожарна евакуация – това сваля напрежението. Проверявайте накрая: „Как се почувства, когато ти казах това?” – за да останете съюзник, а не цензор.
Как да сигнализирате при открито съмнение
Когато се натъкнете на сайт със съмнително съдържание, което може да включва детска порнография, не кликвайте допълнително и не запазвайте нищо. Направете сигнал при открито съмнение директно до отдел „Киберпрестъпност“ на ГДБОП чрез техния уебсайт или на телефон 02 982 22 22. Запишете точния URL адрес, часа и как сте открили страницата, но не правете скрийншоти с лица или разпознаваеми детайли, за да не съхранявате незаконен материал. Ако сте в момента на сайта, затворете веднага браузъра и използвайте анонимен режим, за да изчистите кеша. Подайте сигнала кратко и фактологично – посочете само домейна и причината за подозрението си. Не споделяйте линка с други хора, защото разпространението е отделно престъпление.
Стъпки за безопасно докладване пред органите на реда
Когато се натъкнете на детска порнография, първата ви крачка към безопасно докладване пред органите на реда е да запазите всички улики, без да ги споделяте – направете скрийншот на URL адреса и времето, но не сваляйте съдържание. След това незабавно прекратете връзката със сайта и изключете интернет, за да предотвратите проследяване. Свържете се с местното киберполицейско звено чрез официалния им телефон или имейл, като опишете точно какво сте видели, без да цитирате или копирате материали. Използвайте анонимен режим или VPN, ако се притеснявате за поверителността си, но никога не унищожавайте доказателства. Следвайте указанията на оператора – те ще ви насочат за по-нататъшни стъпки, включително евентуално изпращане на хешове или времеви марки, а не на самите файлове.
- Не докладвайте чрез сайта – само по официални канали на полицията.
- Запишете точния час, дата и браузър, който сте използвали.
- Очаквайте възможност за последващ разпит, но никога не предоставяйте лични данни, освен ако не го изисква законът.
- Запазете спокойствие и отговаряйте само на конкретни въпроси на разследващите.
Анонимни горещи линии и платформи за помощ
При съмнение за детско порно съдържание, анонимните горещи линии и платформи за помощ са вашият най-сигурен път за действие, без да разкривате самоличността си. В България можете да сигнализирате директно на Центъра за безопасен интернет, както и на международни платформи като INHOPE, които проследяват и премахват материали с малтретиране. Тези услуги работят 24/7 и гарантират поверителност, като ви позволяват да подадете сигнал с линк или описание, без да се налага да запазвате или споделяте файлове. Анонимността ви защитава от евентуален стрес, докато експертите поемат случая и координират действия с правоприлагащите органи, ако е необходимо.
Цената за обществото: Социални и морални последици
Цената за обществото от сайтовете с детско порно е разрушаване на моралната тъкан – всяко гледане директно финансира продължаващото насилие над детето, превръщайки зрителя в съучастник на травма, която не спира след записа. Социално, това нормализира хищническото поведение, като ерозира границите на доверие в семейства и общности, където жертвите често са принудени да мълчат от срам. Моралният разпад не е абстрактен – той се измерва в сринати психики, самоубийства и поколения, които губят способността си за емпатия.
Всеки клик не е „потребителско действие“, а акт на продължаващо робство, което обществото плаща с невинността на децата си.
Практическият съвет: разпознавайте симптомите на дигитална зависимост към такова съдържание като спешен морален сигнал за намеса, а не като личен проблем – защото цената винаги се пада върху най-уязвимите.
Влиянието върху психиката на подрастващите поколения
Излагането на подрастващите на съдържание от сайтове с детска порнография нанася трайни поражения върху формирането на тяхната сексуалност и ценностна система. Тяхната неукрепнала психика възприема насилието и експлоатацията като норма, което води до десенсибилизация към чуждата болка и риск от възпроизвеждане на агресивни модели на поведение. Травматичното преживяване често предизвиква хронична тревожност, депресия и чувство на срам, които блокират здравословното изграждане на идентичността. Особено уязвими са тези, които търсят подобно съдържание от любопитство — те попадат в капан на вина и самоомраза. Последицата е дълбока деформация на представата за интимност, превръщаща я в акт на власт и унижение. Това разрушава способността им за емпатия и създаване на автентични връзки. Защитата изисква разпознаване на ранните признаци на дистрес — рязка промяна в поведението, изолация, нощни кошмари — за да се потърси незабавна психологическа помощ. Без намеса, тези младежи пренасят токсичните сценарии в зрелите си взаимоотношения, циклично възпроизвеждайки насилието. В дългосрочен план, психиката им остава белязана от нарушено доверие към света и към самите тях. Интервенцията на специалист е критична за спиране на тази деструктивна траектория.
Разрушаването на доверието в дигиталната среда
Разрушаването на доверието в дигиталната среда започва с осъзнаването, че дори защитени платформи могат да бъдат инструментализирани за разпространение на детска порнография. Когато потребителят открие, че невинен линк или споделена папка води към такова съдържание, той престава да вярва в алгоритмите за филтрация и модерация. Това недоверие е коварно, защото се пренася върху всяко взаимодействие – от онлайн плащане до лична кореспонденция, където страхът от неволно съпричастност към престъпление парализира нормалната употреба. Родителите, преподавателите и обикновените сърфиращи започват да подозират скрит трафик във всеки сайт с анонимни коментари или слаба репутация. Така се стига до системна ерозия на цифровото сътрудничество, където хората избягват облачни услуги, групови чатове и платформи с отворен код, само за да намалят риска от контакт с вредоносно съдържание. Доверието в интернет като обществено пространство се пропуква, а всяка нова новина за такъв сайт задълбочава колективната параноя и социалното отдръпване от дигиталните общности.
Глобални инициативи и местни кампании за превенция
Глобални инициативи като INHOPE и ICAC координират сигнали за сайтове с детско порно през горещи линии, като проследяват хостове и улесняват свалянето им през национални звена. Местните кампании, например на Българската гореща линия за безопасен интернет, учат родители и деца да подават сигнали директно към доставчиците на съдържание, а не само към полицията. Тези усилия се фокусират върху *бързо докладване на конкретен URL адрес, за да се прекъсне разпространението, преди файлът да бъде репликиран*. Превенцията включва обучение за разпознаване на предупредителни знаци в чат стаи, където възрастни създават фалшиви профили, и инструменти за родителски контрол, които блокират достъпа до известни домейни. Местните доброволци провеждат семинари в училища за това как да се реагира при неволно попадане на такъв сайт — без паника, с незапазване на страницата и със сигнал до глобалната база данни.
Партньорства между НПО-та и държавни институции
Ефективната превенция на сайтове с детско порно изисква оперативни партньорства между НПО-та и държавни институции, базирани на ясни протоколи за обмен на сигнали. Неправителствените организации, които поддържат горещи линии за докладване, могат директно да предават валидирани данни за конкретни уеб ресурси на отделите за киберпрестъпления, като съкращават времето за реакция. В рамките на местни кампании, съвместните екипи могат да обучават учители и социални работници да идентифицират рискови модели на поведение при деца, свързани с изнудване онлайн. Партньорството позволява на НПО-та да доставят специализирани психолози в институционални центрове за разпит на малолетни жертви, докато държавните агенции осигуряват защитена дигитална инфраструктура. Ключов елемент е създаването на съвместни работни групи, които редовно анализират тактиките на нарушителите и адаптират обществените предупредителни послания, без да разкриват класифицирана оперативна информация.
Образователни програми в училищата: Примери и добри практики
Училищните програми за превенция изграждат дигитална устойчивост чрез интерактивни сценарии, базирани на реални казуси с фалшиви профили. Добра практика е „ученик-ментор“, където обучени гимназисти водят уъркшопи в 5–7 клас за критичен анализ на сигнали за онлайн експлоатация (натиск за снимки, анонимни „приятели“). В България програмата „Безопасен интернет“ включва симулации на докладване към гореща линия 124. Кипър прилага задължителни четири урока годишно по медийна грамотност с фокус върху разпознаване на манипулативни техники. Всички добри практики включват родителски сесии, за да се затвори кръгът „училище-дом“.
Въпрос: Как да измерим ефективността на училищните програми срещу детска порнография? Чрез анонимни анкети преди и след обучението (повишаване на готовността за сигнализиране) и наблюдение на броя реални доклади, подадени от ученици чрез училищния психолог или платформите за безопасност.
Митове и факти около незаконните платформи
Мит е, че незаконните платформи за детско порно са само в „тъмната мрежа“ – факт е, че много от тях дебнат и в свободния интернет, криейки се зад криптирани чатове. Друг мит е, че потребителите им са винаги анонимни; в действителност дигиталните следи около незаконните платформи водят до разкриването им за дни. Хората вярват, че гледането без сваляне не е престъпление, но самият достъп до такъв сайт оставя доказателства в кеша на браузъра. Истината е, че митовете и фактите около незаконните платформи показват едно: всяко кликване се записва от органите, а сайтовете често са капани, поставени от разследващи. Не си мислете, че VPN ви спасява – факт е, че трафикът се проследява през изходящите възли.
Заблудата за „безвредно” гледане и реалните рискове
Много хора си мислят, че само гледане „без да сваляш” или „без да плащаш” е безвредно, но това е голяма заблуда. Дори самото отваряне на такива сайтове те прави съучастник в експлоатацията, защото генерира трафик и приходи за престъпниците. Реалните рискове включват правни последици дори при „случайно” гледане, защото законът следи историята ти. Освен това, излагаш устройството си на опасен малуер, а и оставяш цифрова следа, която може да те компрометира. Не се самозалъгвай, че „просто поглеждаш” – всяко кликване подкрепя злоупотребата с деца и те излага на риск.
- Трафикът ти се следи от органите – няма анонимно „безвредно” гледане.
- Файловете, които се зареждат, могат да съдържат скрит софтуер за наблюдение.
- Дори гледане без сваляне се счита за притежание на материал в някои държави.
Защо посещението на такъв сайт се следи и записва
Посещението на такъв сайт се следи и записва, защото всеки достъп оставя дигитална следа, която правоприлагащите органи използват като доказателство за умисъл. Вашият IP адрес, време на връзка и тип устройство се фиксират автоматично от системи за мрежов мониторинг, които работят в реално време. Това не е случайно наблюдение, а целенасочен механизъм за идентификация на потребители, търсещи незаконно съдържание. Записването на посещението е основен инструмент за наказателно преследване, тъй като дори при използване на VPN или анонимни браузъри, метаданните разкриват модел на поведение. Всеки клик се архивира на сървъри на доставчици и в полицейски бази данни, за да се изгради неоспорима времева линия срещу нарушителя.